Share

Sonata of Diversity

Матю Кайсветер е само на 25 години, но вече е направил едно от най-големите постижения в живота си – решил е с какво ще се занимава. Родом е от Кейптаун, ЮАР, но през последните две години пътува в Европа. Прекарва по няколко месеца в Англия, Шотландия, Австрия и Германия и работи като диригент на хорове и филхармонии. През месец април Матю посети за няколко дни и Русе, където направи запис с Русенската филхармония. Градът много му хареса и сподели, че му е било изключително приятно да работи с нашите музиканти. Според него те са добри професионалисти. Надява се да има възможност да посети дунавския град отново през лятото, а ако не – то той се зарече да се върне със сигурност следващата пролет с майсторския клас по диригентство на професор Шлефли от Цюрих, който би трябвало да се проведе в края на март 2012-а.
Плановете му за следващите няколко месеца са да ги прекара в Европа и по-специално в Англия и Германия, където ще продължава да се изявява като диригент. А през септември ще започне магистратура по диригентство в Кралската академия в Лондон. Възможността да учи там със стипендия му се предоставя, след като спечели трето място на международен конкурс по диригентство в Австрия.

„Всичко това се случва, защото взех правилното решение. Много съм щастлив, че реших да се занимавам с музика”, казва Матю


Всъщност той завършва журналистика в Йоханесбург. Получава стипендия да продължи образованието си, но се отказва. Докато учел журналистика, се надявал да подготвя статии за музиката, но уви, често му се налагало да отразява новини от политическия живот, образованието и много други теми, които не му били присърце. Не съжалява за годините, в които е учил журналистика. Матю твърди, че писането му се отдава, но „дори и да си добър в нещо, това не означава, че то е за теб”. Може би, ако не беше пробвал с журналистиката, нямаше да осъзнае, че музиката е истинското му призвание.

С дирижиране започва да се занимава едва след като завършва висшето си образование в Йоханесбург. Матю от 3-годишен е заобиколен от света на музиката - свири на пиано, после на цигулка, но най-много обича тромпета, който продължава да носи навсякъде със себе си. През четирите години, докато учи в Йоханесбург, Матю не свири.




За да си спечели допълнително пари за обучението си, той започва да преподава уроци по музика

Идеята му е да си помогне финансово. Първите му курсисти са трима-четирима, но постепенно се появяват още желаещи. Скоро броят им се увеличава и той наема втори учител. Историята се повтаря, докато днес фондация „Опус Алма” има над 50 ученици и петима учители. Само за четири години „допълнителният доход” на Матю в Йоханесбург, се превръща във фондация с постоянен брой ученици и организатор на национален междуучилищен фестивал за хорова музика. Макар че последните две години прекарва в пътуване, „Опус Алма” продължава да функционира и Матю редовно следи какво се случва там.
На въпроса защо е избрал диригентството Матю отговаря кратко - „съдба”, след което разказва една случка. Когато е бил едва тригодишен, бащата му дирижирал църковния хор. На една от репетициите бил малкият Матю, заедно с майка си. На почивката тя му казала да отиде да си играе. Вместо да излезе навън да потича на поляната в хубавото време, той се качил при хористите, хванал багетата (диригентската палка) и започнал да дирижира. Хорът запял, но не заради точните му наставления, а защото тригодишният диригент изглеждал невероятно щастлив от „работата”, която вършел. След тази случка, родителите на Матю решили да го насочат към музиката. Оказало се, че не са сгрешили с решението си.

One Response to Sonata of Diversity

  1. Страхотни снимки :) освен текста разбира се.

Leave a Response