Напред революция на играта, индустриализмът беше миналия век

„Каква е моята история? Хммм… това ще отнеме много време. Аз съм стар!” казва Стив Кайл. Като цяло животът му е преминал в пътувания из целия свят. Определя се като „номад без корени” и за него домът е там, където сърцето и краката му са. Но изключителната космополитност, която излъчва, не се дължи само на австралийската усмивка и неглижирана ню ейдж прическа.



Когато Стив говори за България, използва думата „ние”



„Нещата трябва да се променят, ние трябва да се извлечем от последното място в Европа. Аз искрено и силно вярвам, че тук в България, ние сме умни, изобретателни и творчески хора.” Но… продължава той „има много психологически и психо-социални фактори, които ни дърпат назад”.
За себе си казва, че е доста мързелив, но аз не му вярвам. Защото като за мързелив човек е доста активен. Обиколил е над 55 държави, живял е в 12 от тях. А в последните седем години резидентсва в България. В момента работи като изпълнителен директор в Xentio и преподавател в Софийския университет, като междувременно пътува и се социализира на по ракийка и българско вино. Следващата му стъпка е да се научи да пее и да свири на китара, което не е сигурно дали ще стане.
Измежду този запълнен график бе и лекцията му в TEDxBG. От 1984 г. ТED дава възможност на известни учени и иноватори да споделят идеите си със света. Говорим за личности като Ал Гор, Стив Джобс, Бил Гейтс, Изабел Алиенде, Джоан Ролинг, Ян Артюс Бертран. TEDxBG е местната версия на TED. В началото на тази година беше второто издание на TEDxBG, в което слабичкия австралиец Стив, говорейки в първо лице, множествено число – прикани нас, българите, на революция. След лекцията му не последваха обсади на парламента, но Facebook и Twitter активността значително се повиши. Темата на лекцията общо взето обхващаше защо според Стив сме толкова зле. Защо, след като сме толкова умни, не сме иновативни, и образованието, и здравеопазването ни са последно място в Европа? Той бе достигнал до отговора, че проблемът ни се крие в това, че не играем. Според Стив хората в България са забравили какво означава да играеш и да се забавляваш и в това се корени проблемът ни.


Стив на лекцията си в TEDxBG

„Обратното на игра не е работа, обратното на игра е депресия”, пламенно казва той

Казва, че нещата, които е видял в управлението на повечето фирми в България, не че само го е удивило, но и ядосало. И с колкото повече фирми имал досег през годините, толкова повече растяло и негодуванието му, което трудно скрива, говорейки по темата.
„Виждал съм шефове да казват на своите служители, че са идиоти – да, наистина съм виждал това”, възмутено разказва Стив. „И съм виждал такова поведение в продължение на години, че понякога не мога да повярвам на собствените си очи и уши”. Но най-лошата част, според него, е, че тези хора, които действат по такъв примитивен и авторитарен начин, всъщност наистина вярват, че те са най-добрите.
И тук се появява едно несъответствие – след като сме толкова добри мениджъри, защо тогава бизнес резултатите ни не са толкова блестящи и защо умните и перспективни хора бягат от България?

Но проблемът не е само на работа – този „мем (вирус)”, както го нарича Стив, е заразил системата на образованието и дори бабите в парка,

които постоянно мръщейки се карат на децата да не си играят в локвите, да не правят едно или друго нещо. Последното намирам много специфично за българите. А Стив дори е измислил термин за него – The Баба Factor. Всъщност „The Баба Factor” стана толкова популярен, че ентусиасти направиха Фейсбук група със същото име. Стив комуникира на английски, но вкарването на някоя друга българска дума, докато говори, при това без осезаем акцент, прави още по-забавно да го слушаш. Като не автентичен българин, Стив решил да не стои и само да се оплаква, а да направи нещо по въпроса – да говори и да предложи актуални идеи как да подобрим „стандартната си оперативна процедура”. Така се и родила идеята за „Манифест на играта”.
Стив смята, че „Имаме голяма нужда от промяна и ние можем да се справим с нея. Но ние, българите, трябва да повярваме в себе си и да не се страхуваме да кажем мнението си. Трябва да повярваме, че ако достатъчно от нас го направят, бизнесът и училищата ще са принудени да се променят”.
Всички играят – мравките, котките, делфините, децата… защо и големите да не играят? Трябва да ни е приятно на работното място, а не да броим минутите до края на работното време. И най-вече – нека си имаме доверие. „Оставете служителите си да си вземат по дълъг обяд, излизайки навън могат да им дойдат по-добри идеи. Разрешете им да влизат във Фейсбук и Скайп, нека говорят по личните си телефони. Не ги третирайте като престъпници”, казва Стив. Самият него, често можеш хванеш онлайн във „Фейса”, но не мисля, че това му е попречило да се справя с работата си.

За по-малко от месец, клипът с лекцията на Стив има над 26 000 гледания в YouTube и над 36 000 във Vbox7

Той е оптимистично настроен към цифрите и казва, че ако презентацията му има въздействие дори само върху 10% от хората, то това са над 6000 души, които работят в полза на промяната.
Мотото на TED е „идеите, които си струва да споделяме”. Попитах Стив, очаквал ли е и неговата идея толкова бързо да се разпространи. Казва, че е бил приятно изненадан и не е предполагал, и не крие детската си радост от това. Радва се най-вече, защото по този начин се доказва тезата му, че нещо в България не е наред и този вирус, с който са заразени нашите мозъци трябва да се изкорени. А хората разпространяващи идеята искат тази промяна да се случи.


Снимките са предоставени от TEDxBG
Стив Кайл е роден в Австралия, но е прекарал по-голямата част от живота си сменяйки държавата почти всяка година. Преминал е през Азия, Африка, Америка и Европа. Завършва психология в Аризона. Там се и запознава със съпругата си Кристина – жената, заради която първоначално той се озовава в България. През 2003 г. получава MBA (Master in Business Administration) в Австралия. Кариерното му развитие включва постове като маркетинг директор на ISIS 2000 в Аризона, генерален мениджър на BMC Media в Сидни, управляващ директор на Inherint в Сидни, главен изпълнителен директор на Sciant AG в България и преподавател в Американския университет. В момента Стив е изпълнителен директор на Xentio и преподдавател по бизнес английски и въведение в бизнеса в Софийския университет. Обожава последното, защото смята, че това е най-добрия начин (по-добър от оплакването) да сподели и разпространи идеите си със студентите всеки семестър и да помогне да се промени образователната система. Повече за „Манифест на играта” може да научите на сайта и блога към него, който Стив лично поддържа – www.playmanifesto.org

Leave a Response