Share

The Story of a Notebook



Един много слънчев ден реших, че трябва, ама точно на момента, да си купя ново тефтерче. Ако си изградиш навик да ги използваш, тефтерчетата са много полезни. Като започнем с това, че имаш бърз достъп, ако ти хрумне нещо интересно; не им свършва батерията и си тренираш мускулите на предмишницата. А в моя случай, ми помага и да не забравя как се пише.

Little Sun


От всяка страна Сомен се окичва с гривни за спомен

„Аз съм Сомен от Индия”, така простичко се представя 26-годишният Сомен Дебнат от Индия, който обикаля света на колело. Но след малко повече време, прекарано с него, той завършва изречението по-друг начин „ Аз съм Сомен и живея заради всички хора, изживявам всяка мечта”. От 2004 година, когато започва пътешествието му, до посещението му в Русе, Сомен е преминал през над 40 държави, а броячът му е отброил 75 400-я си километър. „191 държави, 16 години в пътуване на колело и 10 000-годишна култура за разпространение”. Така звучи простичкия план на младия индиец. Основната идея, с която тръгва по света, е да разпространи индийската култура и да разговаря с младите хора относно ХИВ вируса.
Кафявите му очи и индийският му акцент оказват хипнотичен ефект върху младежите, които, като че ли, наистина се вслушват в думите му. Говори и се усмихва много. Разказва с интерес за своята култура и история, но винаги завършва с визията за бъдещето. Защото Индия е била, и най-важното – ще бъде.

Пътеводител на един белгийски стопаджия




Филип Анин е 35-годишен пътешественик, който определя себе си като гражданин на света. При последното си приключение на път от Белгия за Индия той остана четири дни в Русе. Впрочем шест дни. Защото скоро, след като продължи пътешествието си към страната на йогите, се върна и каза: "Тук прекалено много ми хареса, искам още да поразгледам и видя."
Младият белгиец пътува на автостоп с идеята да провери благоразположението на европейските и азиатските шофьори. Той е обиколил над 35 държави в цял свят, сменял е влакове, автобуси, триколки, пътувал е през Азия до Япония на колело, обиколил е Япония пеша, но никога досега не е зависил от благоволението на някой шофьор. И точно това днес отчита като огромен пропуск.
Пътна карта, тежка раница и добро настроение са постоянните спътници на Филип. Научил се е, че най-лесния начин да спре кола е като напише на табелка името на населеното място, закъдето е тръгнал, при това на местния език. Така се е запознал с много интересни хора, които понякога отбивали от собствения си маршрут, за да го закарат до там. От българските шофьори Филип е очарован. Повечето били невероятно отзивчиви и също променяли курса си, за да го оставят максимално близо до целта му. Освен това, като се разделяли с него, често му давали пълни чанти с плодове или храна. А в Румъния го били предупредили да внимава в България. Преди това обаче, в Унгария, го предупредили да внимава в Румъния. И така назад чак до Белгия във всяка страна го предупреждавали да внимава в следващата. Предполагам, че в България са го посъветвали да внимава в Турция, а там пък - да се пази в Иран.