На фона на русенските виенски сгради слаба и жилава фигура, държаща издялана дървена тояга, крачи бавно по павираната настилка. Хората, вървящи по централната улица, се обръщат, за да загледат странника.

Трети континет и две и половина години по-късно пешеходецът най-накрая стига Европа. След около още три хиляди километра и една зима, авантюристът се надява да достигне до родната си държава Франция.

Началото е през февруари 2009 в Кейп таун, Южна Африка. Целта е ясна – „да оцелея в Африка”, казва Гийом. „Исках да се впусна в пътешествие, на което мога да загубя живота си”, допълва французинът.

Събота сутрин е и имам среща с известния български тромпетист Венцислав Благоев. Говорим за музиката и джаза, а той изглежда свеж и не спира да се усмихва, въпреки че предната вечер е имал два концерта, единият от които е продължи до сутринта. Докато си разговаряме, той си играе с едно листче и ме гледа директно в очите. След десетина минути от ръцете му изскочи жеравче. „Ако направиш хиляда, ще ти се сбъдне едно желание”, казва той. До момента Венци е направил 600 оригами. Попитах го какво ще си пожелае, а той ми отговори, че има още много време, докато ги направи 1000. „Представяш ли си още колко интервюта са това?”, шеговито добавя той.

Известният тромпетист е носител на наградата „Кристална лира” в категория джаз за 2010 година. Венци Благоев е роден в Благоевград. Започва да свири на 9-годишна възраст. Завършва гимназия там, а след това Музикалната академия в София. По-късно изкарва едногодишна специализация в Консерваторията в Линц, Австрия. Въпреки че има възможност да се развива в чужбина, той решава да се завърне в България. Съчетава програмата си с концерти навън, но по-голямата част от свободното и служебното си време прекарва в България, стараейки се да популяризира джаза. Един от последните му проекти е „Детските джаз матинета” в София. Целта е да се възпита любов към тази музика сред децата и младежите. Засега, музикалните формати се провеждат само в София, но скоро и Русе ще стане домакин. Първият град след столицата, в който Венци ще се опита да разпространи идеята, е дунавският град - негова слабост. Най-вероятно ще са два пъти месечно – през седмица. Попитах Венци дали той лично ще присъства и ще пътува толкова често само заради няколко часа джаз с деца – „Да, естествено. Трябва.”, отговори той.

Казват, че между шест и осем часа сън са достатъчни на човешкия организъм, или както Айнщайн е казал – „1/3 от живота ни преминава в сън”. За нормално се приема да спим осем или в най-лошия случай седем часа. Ако спим по-малко, това би навредило на психическото и физическото ни здравe, или поне така казват. Но каквото и да твърдят учените, някои хора просто са устроени да спят повече или по-малко.

Има хора, които предпочитат да си притварят очичките за малко следобед. Този вид спане се казва двуфазно – дълъг нощен сън с една следобедна дрямка. Повечето от възрастните обаче спят монофазно или тоест само един път през денонощието. Но има и друго спане, наричащо се полифазно – при него на всеки четири часа се спи по 20 минути, което сумарно прави около два часа за денонощие. Този вид спане е често срещано при много видове животни.

Аз лично се чувствам най-добре, ако спя по 7 часа. Не си подремвам през деня и си вземам нужната дажба сън наведнъж. Забелязала съм обаче, че ако системно спя шест часа и половина, на следващия ден се чувствам като „чук” – будна съм, но мозъкът ми отказва да извършва важни функции, като мислене и запомняне. А ако в неделния ден, след тежка съботна вечер, си позволя повече от девет часа дрямка… ами просто цял ден не мога да се разсъня.

Но какво казват лекарите за съня?