Share

Пеша от Кейп Таун до Париж - по стъпките на един Французин

На фона на русенските виенски сгради слаба и жилава фигура, държаща издялана дървена тояга, крачи бавно по павираната настилка. Хората, вървящи по централната улица, се обръщат, за да загледат странника.

Като изгубил се тибетски монах, французинът Гийом извървява своя 17 000 километър пеша

Трети континет и две и половина години по-късно пешеходецът най-накрая стига Европа. След около още три хиляди километра и една зима, авантюристът се надява да достигне до родната си държава Франция.
Началото е през февруари 2009 в Кейп таун, Южна Африка. Целта е ясна – „да оцелея в Африка”, казва Гийом. „Исках да се впусна в пътешествие, на което мога да загубя живота си”, допълва французинът.

Jazz - Music That Unites

Събота сутрин е и имам среща с известния български тромпетист Венцислав Благоев. Говорим за музиката и джаза, а той изглежда свеж и не спира да се усмихва, въпреки че предната вечер е имал два концерта, единият от които е продължи до сутринта. Докато си разговаряме, той си играе с едно листче и ме гледа директно в очите. След десетина минути от ръцете му изскочи жеравче. „Ако направиш хиляда, ще ти се сбъдне едно желание”, казва той. До момента Венци е направил 600 оригами. Попитах го какво ще си пожелае, а той ми отговори, че има още много време, докато ги направи 1000. „Представяш ли си още колко интервюта са това?”, шеговито добавя той.
Известният тромпетист е носител на наградата „Кристална лира” в категория джаз за 2010 година. Венци Благоев е роден в Благоевград. Започва да свири на 9-годишна възраст. Завършва гимназия там, а след това Музикалната академия в София. По-късно изкарва едногодишна специализация в Консерваторията в Линц, Австрия. Въпреки че има възможност да се развива в чужбина, той решава да се завърне в България. Съчетава програмата си с концерти навън, но по-голямата част от свободното и служебното си време прекарва в България, стараейки се да популяризира джаза. Един от последните му проекти е „Детските джаз матинета” в София. Целта е да се възпита любов към тази музика сред децата и младежите. Засега, музикалните формати се провеждат само в София, но скоро и Русе ще стане домакин. Първият град след столицата, в който Венци ще се опита да разпространи идеята, е дунавският град - негова слабост. Най-вероятно ще са два пъти месечно – през седмица. Попитах Венци дали той лично ще присъства и ще пътува толкова често само заради няколко часа джаз с деца – „Да, естествено. Трябва.”, отговори той.

Sleeping story... и всъщност има ли нормално количество сън?

Казват, че между шест и осем часа сън са достатъчни на човешкия организъм, или както Айнщайн е казал – „1/3 от живота ни преминава в сън”. За нормално се приема да спим осем или в най-лошия случай седем часа. Ако спим по-малко, това би навредило на психическото и физическото ни здравe, или поне така казват. Но каквото и да твърдят учените, някои хора просто са устроени да спят повече или по-малко.
Има хора, които предпочитат да си притварят очичките за малко следобед. Този вид спане се казва двуфазно – дълъг нощен сън с една следобедна дрямка. Повечето от възрастните обаче спят монофазно или тоест само един път през денонощието. Но има и друго спане, наричащо се полифазно – при него на всеки четири часа се спи по 20 минути, което сумарно прави около два часа за денонощие. Този вид спане е често срещано при много видове животни.
Аз лично се чувствам най-добре, ако спя по 7 часа. Не си подремвам през деня и си вземам нужната дажба сън наведнъж. Забелязала съм обаче, че ако системно спя шест часа и половина, на следващия ден се чувствам като „чук” – будна съм, но мозъкът ми отказва да извършва важни функции, като мислене и запомняне. А ако в неделния ден, след тежка съботна вечер, си позволя повече от девет часа дрямка… ами просто цял ден не мога да се разсъня.
Но какво казват лекарите за съня?