Share

Little Sun


От всяка страна Сомен се окичва с гривни за спомен

„Аз съм Сомен от Индия”, така простичко се представя 26-годишният Сомен Дебнат от Индия, който обикаля света на колело. Но след малко повече време, прекарано с него, той завършва изречението по-друг начин „ Аз съм Сомен и живея заради всички хора, изживявам всяка мечта”. От 2004 година, когато започва пътешествието му, до посещението му в Русе, Сомен е преминал през над 40 държави, а броячът му е отброил 75 400-я си километър. „191 държави, 16 години в пътуване на колело и 10 000-годишна култура за разпространение”. Така звучи простичкия план на младия индиец. Основната идея, с която тръгва по света, е да разпространи индийската култура и да разговаря с младите хора относно ХИВ вируса.
Кафявите му очи и индийският му акцент оказват хипнотичен ефект върху младежите, които, като че ли, наистина се вслушват в думите му. Говори и се усмихва много. Разказва с интерес за своята култура и история, но винаги завършва с визията за бъдещето. Защото Индия е била, и най-важното – ще бъде.
Изнася своите лекции където може. Често, след като научат за него, местните училища и младежки организации сами го канят. Сомен произлиза от местността на бенгалския тигър – израстнал е в малко градче, близо до Калкута. С удоволствие показва снимки от родния си край и с умиление разказва за живота си там. На въпроса "не ти ли липсва Индия?", Сомен усмихнато отговаря „Индия е тук” и гордо блъска гърдите си. В младото тяло на индийския тигър се съчетават изключителна ерудираност, духовност, свобода и сила. Завършил висше образование в областта на биологията, но той знаел, че ще помага на „биологичното” като разпространява знанията и мислите си по света. Освен разпространието, той е тръгнал и да се учи. „Искам да опозная чуждите култури, да намеря общото и различното, да уча и най-вече да се науча да съм по-добър човек”. Тялото и духа си поддържа благодарение на медитация и йога. Дори, карайки колелото си Сомен твръди, че прави своите упражниеня, за да може да е в пълна кондиция. На ден, ако се наложи, с лекота изминава 90 км, но често не му се налага да преминава повече от 60 км. Сменил е четири велосипеда, но нито една става или грип.

Сомен решил, че ще предприеме това пътешествие още когато е бил на 14 години. От тогава започва вниметелно да планира пътуването си. Естествено понякога се случват приятни, а друг път неприятни изненади, но като цяло младия ентусиаст има начертан план до далечната 2020-а, когато пътешествието би трябвало да приключи. Но планът не свършва с пътуването. Сомен знае какво ще прави далеч след привъшването на пътешествето. Мисли да издаде книги от дневниците, които си води по пътя. Точно пет на брой. Защо пет не се знае, а и той не желае да сподели. Досега е изписал над десет дневника, които е изпратил на роднините си за съхранение. От всяка държава събира пръст, която също изпраща в Индия. Друг спомен, който заминава с колета, са националните банкноти на страните, в които е бил. А за географска точност събира писма от общините и организациите, които е посетил. Русе не направи изключение. Иска да отвори музей, в който експонатите да бъдат частици от живота и културата на хората, живеещи по света. Макар и добре планирано, пътешествието започва с изключително оскъдния бюджет от 17 долара. През тези шест години сумата преминва от 7 цента до 7000 и повече долара. Понякога получава помощ от общините, които въудошевени от идеята му, го финансират. Друг път индийското посолство подслонява и подпомага пътешественика.

В Истанбул, Сомен остава два месеца, през които работи, за да продължи пътуването си. Шефът му там не искал да го пусне. Казал му непременно да се върне и щедро го възнаградил за работата. Където и да е, Сомен винаги успява да се сприятели с местните. От всяко посетено място, той си тръгва с изключително много истински приятели. След себе си обаче винаги оставя усмихнати и позитивно заредени хора. Ако събере хората, до които докосвайки се, е проминил живота, Сомен би отворил по-голям музей, отколкото с неудошевените експонати, които е събирал по пътя си. Дори в Афганистан не устоили на чара му. Бил нападнат от талибани, които го ограбили и пленили. Бил държан като заложник почти един месец. В началото, докато се двоумили дали да го убият, той им казал: „Приятели, нямам нищо, вземете каквото ви харесва, но ме пуснете, аз имам мисия, която трябва да изпълня. Правителството ми няма да даде пари за мен, аз не съм известен”. Думите на Сомен накарали похителите да се замислят. Оставили го жив, но за всеки случай го държали като заложник. Тъй като има традиция да показва от националната си кухня на всеки, който го е приютил, Сомен решил да сготви и на афганистанските си „домакини”. Това очевидно учудило похитителите и след триседмично готвене и миене на чинии настоятелните домакини на Сомен го пуснали да продължи по пътя си. Естествено, не му върнали парите. Ироничния факт в тази история е повторението й само още един път през последните шест години. Само още един път индийският посланник на мира е бил ограбван – в София...


Случката за оцелелия индиец от талибански плен станала известна в цял свят. В големи вестници в Англия и Индия излезли публикации. А всеки журналист пишещ за Сомен, не забравя да вмъкне тази история. Сомен, от своя страна, продължава с традицията си и готви на всеки свой домакин. За русенци направи къри с яйца и мляко с ориз. Оказа се, че индийската кухня доста наподобява нашата.
За неприятните случки Сомен избягва да говори, но винаги казва „Аз съм като всеки, дете на бога и дори днес да умра, аз ще съм изпълнил своята съдба и няма да съм си заминал напразно. С нищо съм тръгнал, така че колкото и да имам и каквото и да са ми взели, за мен няма значение. Спомените, думите и действията не могат да бъдат взети”. Макар и ограбен Сомен се оказва доста привързан към тукашните хора. Затова шест месеца след като си заминава и обикаля из близките Европейски страни, той отново се връща в България. От Русе, индийския тигър продължава към Румъния, а от там към скандинавските страни. След тях ще смени континета – Африка, Америка, Канада и ще завърши околосветското си пътешествие в Русия.
В превод от санскрит името на Сомен означава „Бог на слънцето”. С вярата в силата на името си и с пожелание за много слънчеви дни за милите му русенци, Сомен Дебнат си тръгна от Русе още преди слънцето да е изгряло. Според него слънцето не трябва да вижда гърба му когато напуска и затова със залязващата луна си тръгна и слънчевия индиец от Русе.

2 Responses to Little Sun

  1. А русенските талибани защо не го отвлякохте, че да си го имате повечко вкъши да ви готви?

  2. Абе мислехме си, но той трябва да продължи по пътя си :)

Leave a Response