Share

За любовта на един британец към България


Андрю Андерсън е типичен британец. Винаги може да завърже разговор за времето и често го прави. Обича да пие бира, добър е в барбекюто и си хапва прилично количество мръвка. Но докато не чуете британския му акцент, няма как да разберете от къде идва. Ако го видите по улиците, няма да забележите, че не е българин, както примерно бихте обърнали внимание, ако случайно минете покрай някой висок скандинавец.
Съвсем скоро, на 14 февруари, Анди отпразнува 13-годишнината си в България, макар, че точно по това време беше е в Англия. По случай фаталната годишнина с троен повод за почерпка ми се искаше да разбера, защо един британец в разцвета на младостта си е избрал да се установи в малката балканска страна, в китното градче до великата река Дунав – Русе. Не безизвестно твърдение е, че доста англичани идват в България да прекарат спокойно старините си. Купуват си малки къщурки на баснословни цени, реновират ги и вкарват пари в икономиката ни. Счита се, че тази практика е най-разпространена в района на Велико Търново.
Попитах Анди как се е озовал в България? Дали на почивка или най-вероятно е пристигнал тук заради работа?

В търсене на истинските хора на стоп през Европа



Антони е на 26-години и единствената му собственост в момента е раницата, която носи на гърба си. Един чифт обувки, няколко дрешки, палатка, спален чувал, тоалетни принадлежности, фотоапарат, харддиск, малко барабанче, тефтерче и книга са всичките ценности на младия французин. Всъщност има и един стар лаптоп, който е оставил в къщата на родителите си. Преди да тръгне из Европа, младия стопаджия продава всичко което притежава, а това, което не успява – подарява. Освободен от вещите, той се чувства напълно независим да обикаля. И въпреки това си поставя ограничението от една година. В рамките на 12 месеца той решава да пътува из Европа, след което ще се завърне във Франция. А какво ще прави след това – и той още не е решил – все пак има още два месеца до края на обиколката му.