„Така, че моето пътешествие бе обречено още, когато тръгвах”, с усмивка казва той, като допълва, че все пак е решил да се пробва докъде ще стигне. Сега е на 40 години и е решил да пътува докато може. Без мобилен телефон и само с една раница и допълнителна ръчна чанта Уши тръгва из широкия свят.

В края на миналата година един от 3-милионните потомци на Конфуций гостува в България и респективно посети всички градове свързани с Китай. Оказа се, че те всъщност бяха само 4 – Русе, Велико Търново, Пловдив и София. Живият наследник, 75-то поколение от фамилията на великия китайски философ се казва Кон Сянлин и е изследовател и автор на няколко труда върху конфуцианството. Член е на Китайската асоциация „Конфуциий”, почетен директор на Китайската асоциация по опазване на Конфуцианските храмове и консултант на Конфуцианската асоциация на Република Корея.

С такова CV, спокойно можем да го определим като един от представителните наследници. Останалите над 2 999 999 потомци на Конфуций са разпръснати в над 30 държави от целия свят. Кон Сянлин каза, че не всички поддържат връзка, но като цяло „се знаят”. Всъщност, ако наредим един върху друг 120-томовата семейна генология на конфуцианската фамилия ще се получи кула с над два метра височина.

Господин Сянлин определено се забелязва отдалеч – и то не само заради специфичната форма на очите си. Дори и облечен в костюм аз не спрях да го виждам в дълга, традиционна за ханската династия тога.

Кон Сянлин беше  постоянно усмихнат и като че ли да запази традицията на прабаща си определено си пестеше думите. Говореше малко и запленително.

Каза ми, че вижда бъдеще за света, което учудващо ме успокои. А за българите в частност, каза, че са му направили впечатление, че са „хора с високо съзнание”.

Естествено, традиционно по азиатски той не спря да снима с малкото си фотоапартче, а когато си поговорихме, той ми каза, че аз съм снимала много…

Сеунгуан Йоо е 25-годишен младеж, който се откроява на фона на другите. С дръпнати очи, очила с черни рамки и очевиден стил, той не прилича на типичния пътешественик или турист. В раницата му винаги има лаптоп, бележник и фотоапарат.

засмяно ми разказа той, когато видя изумлението изписано на лицето ми, след като видях подвижния му офис. Всичко бе стриктно подредено, запазено и надписано. С охота показа дневника си, тъй като не можех да разчета какво е писал в него. Разпознах датите и забелязах, че за всеки ден имаше поне половин страница „бележки”.

Сеунгуан е привлечен от Източна Европа по необясними причини. Първоначално пристига в посткомунистическите страни от чиста доза любопитство. В Сеул, паралелно с икономическото си обучение е изучавал и „Северна Кореистика”, което респективно е включвало голямо количество уроци по комунизъм и социализъм. Един ден решава, че трябва да посети Европа. Първоначално заминава за Англия, където прекарва една година като доброволец. Когато времето му в Европа е на път да изтече, той попада на програма за обмен на студенти в Румъния. Кандидатства, приемат го и така заминава за една година в Клуж. Докато е бил в Англия си е попътувал доста из Западна Европа, но „истината” за него идва, когато се озовава в източната част на стария континент – зад „завесата”. Учейки, пътува доста и осъзнава, че иска да остане поне още малко. Така си намира стаж в румънския офис в Букурещ на корейската компания  Daewoo. И ето, че си осигурява още седем месеца в Източна Европа.   

През ХХ век не беше намерен лек за рака, но друго, също така важно медицинско откритие се разпространи. Уникално със своята простота, но ефективност – Су-Джок терапията бе представена на света.

Когато става въпрос за източна медицина, хората стават леко скептични, но едновременно любопитни. Помагат ли тези игли? А дали няма да навредят? Тези билки могат ли да са по-ефикасни от антибиотика?... Въпросите са безкрайно много, но отговорите на български са все още много малко. Тук, източната медицина все още не е намерила точното си място – дали да се приеме за част от медицината, за алтернативно решение или е толкова ефективно, колко и врачките. В САЩ обаче има висши училища, в които официално се изучава акупунктура. Там тя е призната, като предмет. В Корея иглите на инжекциите са почти на едно ниво с акупунктурните такива. А в Русия от 1997 година, Су-Джок се преподава в много от средните училища и детски градини.

„Каква е моята история? Хммм… това ще отнеме много време. Аз съм стар!” казва Стив Кайл. Като цяло животът му е преминал в пътувания из целия свят. Определя се като „номад без корени” и за него домът е там, където сърцето и краката му са. Но изключителната космополитност, която излъчва, не се дължи само на австралийската усмивка и неглижирана ню ейдж прическа.