Андрю Андерсън е типичен британец. Винаги може да завърже разговор за времето и често го прави. Обича да пие бира, добър е в барбекюто и си хапва прилично количество мръвка. Но докато не чуете британския му акцент, няма как да разберете от къде идва. Ако го видите по улиците, няма да забележите, че не е българин, както примерно бихте обърнали внимание, ако случайно минете покрай някой висок скандинавец.
Съвсем скоро, на 14 февруари, Анди отпразнува 13-годишнината си в България, макар, че точно по това време беше е в Англия. По случай фаталната годишнина с троен повод за почерпка ми се искаше да разбера, защо един британец в разцвета на младостта си е избрал да се установи в малката балканска страна, в китното градче до великата река Дунав – Русе. Не безизвестно твърдение е, че доста англичани идват в България да прекарат спокойно старините си. Купуват си малки къщурки на баснословни цени, реновират ги и вкарват пари в икономиката ни. Счита се, че тази практика е най-разпространена в района на Велико Търново.
Попитах Анди как се е озовал в България? Дали на почивка или най-вероятно е пристигнал тук заради работа?
Всъщност малкия му романс с нашата родина започва още през 1996 година,
когато заедно с един свой приятел пътува на колело от Лондон до Истанбул. „Първия град, който видях от България беше Силистра. Пресякохме Дунава с ферибот след като бяхме прекарали една нощ в гора на румънския бряг, пълна с комари. А те бяха толкова големи и многобройни, че се скрихме в палатката още от шест часа следобед”, с усмивка разказва Анди. След дунавското приключение, той се отправя към черноморското ни крайбрежие, а от там в Турция. „Спомням си, че тогава България ми направи впечатление с хубавите си гори, красиви морски пейзажи, вкусна храна и спокойна атмосфера. И беше септември”.
Работил известно време като специалист по градоустройство в Лондон, но през 1998 година получава предложение работа от Организацията на обединените нации. Трябвало да замине за България и да спомогне за изпълнението на проекта „Красива България” – програма за създаване на заетост посредством облагородяване на градската среда, финансирана от Европейския съюз и българското правителство. Назначен е в Русе. Спомня си, че когато пристигнал в града на 14 февруари, било в един снежен и студен следобед. Градът изглеждал много мрачен и празен, но перспективата да работи за реновирането на стари сгради и да опознае отблизо тази част на Европа била много привлекателна за него. Първоначално Анди имал едногодишен договор и заедно с помощта на Общината и местните архитекти и инженери сформирали, както той казва „успешен отбор”. В последствие получили допълнително финансиране от Европейския съюз и „отборът” работил заедно в продължение на четири години. Постът, който заемал господин Андерсън е бил технически директор за Русе, а по-късно станал и регионален съветник на три други града, където и ръководел работата и на тамошните офиси – Разград, Силистра и Варна. Така, че още тогава той опознал България много добре. Пътувал доста, особено в селските райони.
След като изминали четирите години, договорът на Анди бил изтекъл. Сега трябвало да се връща в Англия и да си потърси друга работа. Но не го направил. Още докато пътувал из Стара планина бил видял много красиви стари къщи, които се рушели или били напълно изоставени. Това му напомнило за южните части на Италия и Франция. Той самият си купил една стара къща в планината.
„Затова, вместо да се върна в Англия и да работя там, реших да остана тук”
Създадох компания и я кръстих „Стара планина пропъртис” с главната цел да помагам на британци да купуват и реновират стари къщи в планината – надявайки се да инвестират пари в селските райони и същевременно да спасят някои стари къщи от срутване. Едновременно с това исках и да популяризирам България като едно очарователно място за посещение и живеене. Международния пазар на недвижими имоти и туризма са тясно свързани – едното не може без другото”.
Така бизнеса започва през 2001 година с голям бум от международна реклама за страната. Андрю и партньорът му Стефан Ламбърт съдействат на британския телевизионен канал Channel 4 да заснеме първия епизод на популярната програма „Място под слънцето“ (“A Place in the Sun”), посветен на България. Програмата има аудитория от над 4 милиона зрители и за пръв път създава интерес у британците към покупка на имот в България. През следващите години съдействат за епизода, посветен на Велико Търново, както и на още два телевизионни канала (ITV за програмата “I Want That House” и Real Estate TV за “Bulgaria the Next Big Thing”). Следват много публикации в тамошните национални вестници като „Дейли Телеграф”, „Таймс”, „Файненшъл таймс”, „Дейли мейл” и други.
Това създава голям интерес и съвпада с началото на бума на продажби на недвижими имоти в България.
И както обикновено става, когато колелото се завърти, идеите продължават да идват една след друга. Един журналист от Англия, бил помолен от „Съндей таймс” да намери автор за написване на книга за имотите в България – част от поредица за различни страни – САЩ, Турция, Ирландия, Франция, Италия. За България имали нужда от специалист по български имоти. Журналистът подхвърлил идеята на Анди и той се съгласил. Заедно с приятеля си и бизнес партньор – Стефан, се заели със задачата и така на бял свят се появила книгата "Buying Property in Bulgaria" („Покупка на имот в България”).
И естествено винаги става дума за любов – любов към човек или място
Защо все пак в Русе? Първият офис на фирмата отваря през 2001 година във Велико Търново, защото в крайна сметка, компанията е създадена с идеята да се концентрира в селските имоти в планинската област. Пък и да не забравяме за правилото на Анди – туризмът и недвижимите имоти са тясно свързани, а в старата българска столица, туристическият продукт се продава добре. Района безпроблемно става популярен, но Анди казва, че като огромен фен на Русе е искал да представи региона на британците. Така през 2004 година, той отваря офис и в „малката Виена”. Казва, че е намерил много хора, които са предпочели този регион и селата наоколо, като алтернатива на Велико Търново.
Освен в България, Анди се влюбва и в една българка. Тъстовете му са от русенското село Мечка. Макар, че младото семейство живее в Русе, те също имат и къща в селото, в която се оказва, че прекарват доста време. Освен това Анди си засажда 40 дка лозя за които старателно се грижи. Работата в селото му доставя удоволствие и голяма част от времето му минавало там. Миналата година обаче продава лозята на българин, живял дълго време в чужбина. Той искал да изгради нова модерна винарна, а Анди намерил идеята му за много добра и най-вече видял в нея възможност за развитие на винената индустрия и най-вече на региона.
Любимата фраза на Анди е цитат от гордостта на русенци – Елиас Канети – „Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило в Русчук”.
Друго любимо хоби на Анди е да събира късчета от историята и специфично – Русе през 19 век. Член е на Кралското географско общество в Лондон. Подпомогнал е за реновирането на стара къща в Русе, която се води за културен паметник. Сградата ще бъде използвана за социални цели за помагане на хора, които имат нужда да организират живота си. С все повече и повече страст Анди продължава да разширява любовта и дейността си в и за България, защото той май наистина вярва, че тук си струва да се живее.
