Share

В търсене на истинските хора на стоп през Европа



Антони е на 26-години и единствената му собственост в момента е раницата, която носи на гърба си. Един чифт обувки, няколко дрешки, палатка, спален чувал, тоалетни принадлежности, фотоапарат, харддиск, малко барабанче, тефтерче и книга са всичките ценности на младия французин. Всъщност има и един стар лаптоп, който е оставил в къщата на родителите си. Преди да тръгне из Европа, младия стопаджия продава всичко което притежава, а това, което не успява – подарява. Освободен от вещите, той се чувства напълно независим да обикаля. И въпреки това си поставя ограничението от една година. В рамките на 12 месеца той решава да пътува из Европа, след което ще се завърне във Франция. А какво ще прави след това – и той още не е решил – все пак има още два месеца до края на обиколката му.

В продължение на една година съдбата е подготвяла Антони за неговото бъдещо пътешествие. От дълго време той искал да пътува и да се запознае с различни хора, но все не събирал кураж. Пък и първо учил, преместил се в по-голям град и започнал работа по специалността си. Но когато една идея, дори само се прокрадне в главата ти, тя започва да зрее и постепенно ще намери път да изплува и да се реализира. Така се и случило с Антони. Изведнъж започнал да среща много пътешественици и 90 % от тях пътували на автостоп. Те му дали много съвети и разказали толкова интересни истории, че накрая той събрал повече от необходимия кураж, напуснал работа и тръгнал.

Хората не са толкова различни, но културата е това, което ги отличава, твърди Антони.

Лятото прекарал на север, а зимата решил да се спусне по на юг – на топличко. Признава, че е очаквал в България да е по-топло. Първоначалния план е да мине през Русе транзитно, но в крайна сметка остана пет дни. Разглеждайки околностите, той сподели, че тук го обхванала лека носталгия за малкото градче, в което е израснал. Каза, че селата тук, му напомняли за родния дом, макар че тамошните били с по-здрави фасади и огради. Макар и с френска кръв, той срамно си призна, че предпочита бирата пред виното и то много преди да премине през Германия и Скандинавия. Твърди, че нито една от страните, които е посетил му е предложила прекалено странно меню и много се зарадва като разбра, че тук се ядат жабешки бутчета и охлюви. Искаше да си купи, но разочарован разбра, че в нашите хипермаркети няма да му продадат от родните деликатеси.
Харесва му да обикаля и да пробва нови неща. Но най-вече иска да навлезе в културата на хората. Често му се е случвало, някой който го вземе на стоп да го покани в къщата си или да го разведе из града, към който се е запътил. „Искам да срещна точно теб, защото ти си някой друг, някой различен и това е много интересно” – така звучи философията на Антони. С това разбиране в България той се запознава с една испанка и двамата заедно пътуват на автостоп в Сърбия.

До момента има „навъртени” над 26 000 км и над 350 спрени коли.



Голям късметлия е, защото за десет месеца, само два пъти го е валяло дъжд докато стопира, винаги намира къде да спи и никога не губи посоката си. Когато пътуваш на автостоп не можеш никога да си сигурен кога ще пристигнеш, но Антони успява да прецени, с точност до половин час, времето необходимо му за пътуване. Според него на балканите е по-лесно да се пътува на автостоп. Не разбира защо хората са скептично настроени тук, но в България не е чакал повече от половин час за да го вземат. Най-дългото му чакане е три часа и то във Финландия. Сподели, че там е и било най-трудно за предвижване. Хората не спирали. На една бензиностанция той чакал в продължение на час с още един стопаджия. Двамата били в противоположни посоки. Спряла една кола, а Антони се доближил и попитал дали могат да го вземат. Момчето, каращо колата казало, че е в обратната посока. След малко се приближил другия стопаджия, който бил в нея посока, а шофьорът казал на него същото, което и на Антони – аз съм в другата посока. „Не са длъжни да ни вземат, но защо лъжат не разбирам”, възмутено разказва историята той. След малко се усмихва и добавя „Рискове на професията”.
Задължително посещава столиците на държавите през които минава, но е осъзнал, че по-малките места и природата повече му харесват.

Израснал в градче, в което има една пекарна, един магазин и месарница – и естествено два пъба,

спокойният живот за Антони не е нещо ново. „Градирам”, казва той – от малкото към голямото. От малкото селце, през големия град, Европа и следва целия свят. Може би, след като градира с пътуванията си характера и разбиранията си, някъде там по пътя ще разбере къде е неговото място под слънцето.
Антони много хареса нашите кебапчета и греяно вино
 

Leave a Response