Казват, че между шест и осем часа сън са достатъчни на човешкия организъм, или както Айнщайн е казал – „1/3 от живота ни преминава в сън”. За нормално се приема да спим осем или в най-лошия случай седем часа. Ако спим по-малко, това би навредило на психическото и физическото ни здравe, или поне така казват. Но каквото и да твърдят учените, някои хора просто са устроени да спят повече или по-малко.

Има хора, които предпочитат да си притварят очичките за малко следобед. Този вид спане се казва двуфазно – дълъг нощен сън с една следобедна дрямка. Повечето от възрастните обаче спят монофазно или тоест само един път през денонощието. Но има и друго спане, наричащо се полифазно – при него на всеки четири часа се спи по 20 минути, което сумарно прави около два часа за денонощие. Този вид спане е често срещано при много видове животни.

Аз лично се чувствам най-добре, ако спя по 7 часа. Не си подремвам през деня и си вземам нужната дажба сън наведнъж. Забелязала съм обаче, че ако системно спя шест часа и половина, на следващия ден се чувствам като „чук” – будна съм, но мозъкът ми отказва да извършва важни функции, като мислене и запомняне. А ако в неделния ден, след тежка съботна вечер, си позволя повече от девет часа дрямка… ами просто цял ден не мога да се разсъня.

Но какво казват лекарите за съня?

Мащабен експеримент на японски медици от университета в Нагоя, провеждан в продължение на 12 години и обхванал 110 000 души, показал, че тези, които спят по 7 часа в денонощие, живеят по-дълго от всички останали – и от тези, които спят 8-9 часа, и от онези, които прекарват в сън само 6 часа. А тези, които спят по-малко от шест часа на денонощие, умират млади един и половина пъти по-често от останалите.

Световнозивестният блогър Стив Павлина, който превърна хобито си в професия и реално изкарва пари от това да виси в интернет и да пише в блога си, е провел със себе си много интересен експеримент, свързан със съня. Макар и без лекарско наблюдение, неговият опит стана по-популярен от този на японските учени. Тъй като работното му време е нефиксирано, но пък за сметка на това е важна продуктивността, то често се оказвало, че Стив работел повече от осем часа на ден. Затова решил да пробва полифазното спане. В продължение на шест месеца Стив спял само по два часа на ден, които разпределял на 20-минутни дремки през 4 часа. Естествено първите дни били ужасни – бил като „зомбиран” и не можел да се концентрира, но след като организмът му се нагодил, той изведнъж се оказал с много повече време за активен живот. В продължение на шест месеца списвал подробни дневници за всеки „полифазен” ден, които качвал в блога си. Нямал никакви здравословни проблеми – по-скоро социални. Светът се оказал монофазен, а не полифазен. И така той се върнал към „нормалния” начин на спане. В „докладен пост”, една година по-късно, той казва, че полифазното спане му липсва, но определено светът ни не е устроен така, че да може този начин за отмора да се превърне в тенденция. Сега той спи между шест и половина до седем часа без дремки през деня.

В централата на Гугъл има „машини за дремване”, в които изморените служители лягат за да си подремнат за двадесет минути. След което освежени отиват да измислят нови иновации за интернет потребителите.

Единият от създателите на „СуперМемо” – метод и компютърна програма за по-бързо и дълготрайно запомняне – д-р Пьотр Возняк, също проявява интерес към този начин на спане и пише две обширни статии по въпроса. В първата, „Митове и факти за полифазното спане”, той представя кратки „сънни биографии” на някои от известните личности, останали в световната история.

Леонардо да Винчи

Някои източници твърдят, че легендарният художник и изобретател е спял по не повече от два часа на ден. Всъщност него „нарочват” за изобретател на полифазното спане. Дали това е така, не можем да сме сигрурни, защото има прекалено малко достоверни източници за гения на да Винчи. Той си е подремвал за около 15-20 минути на всеки четири часа и по този начин е успявал да бъде буден по 22 часа. Нищо чудно, че е сътворил толкова неща в краткия си живот. Да Винчи умира на 67-годишна възраст.

Никола Тесла

Той твърдял, че спи само по два или три часа на ден. Всъщност обаче Тесла не е бил като да Винчи. Той чисто и просто бодърствал от вълнение по проектите, с които се е занимавал, като от време на време подремвал или след дълги нощи на бодърстване сутринта се е „разбивал” на канапето. Него не можем да поставим в графа „полифазни”, той е бил просто развълнуван човек, който малко е спял. Тесла умира на 87 години от сърдечна недостатъчност.

Томас Джеферсън

Той също е спял по два часа на ден. В писмо от 1819 година до доктор Утли Джеферсън разказал за своите навици. Той си лягал късно вечер и преди да заспи четял книги. Ако четивото му се сторило интересно той се застоявал повече. Винаги се събуждал с изгрева на слънцето. Починал на 83 години след редица здравословни проблеми.

Томас Едисън

Масовият изобретател спял по по-малко от пет часа на ден. Когато работил в лабораторията си, той си „позволявал” да не спи в продължение на дни. Там си бил спретнал едно легълце, в което да си възвръща силите набързо. Има една известна негова снимка, на която се е „излегнал лекичко” на работната си маса. След дългите недоспивания той изпадал в нещо като хибернация, спейки по цели дни и ставайки само за да вкара някой друг залък в устата си. Той е живял до 84-годишна възраст. Умира от усложнения на диабет.

Исак Нютон

Той имал нужда само от 3-4 часа сън на ден. Работел толкова много и без почивка, че накрая се разболял от преумора. Доживял е до 84-годишна възраст. Нютон умира в съня си, а след смъртта му намират огромно количество живак в тялото му.

Наполеон Бонапарт

Великият завоевател е спял само по 4 часа нощем. Лягал си е в 12 и е ставал в два сутринта, след което започвал да работи. В пет часа сутринта си е лягал отново за да се събуди два часа по късно – в 7. Близките войници на Бонапарт твърдели, че дори и след изтощаваща битка той се възстановявал и енергизирал само след половин час почивка. Той давал нареждания никой да не го безпокои в рамките на половин час и се оттеглял в палатката си. Точно след 30 минути излизал ободрен и свеж „като тиквичка”. Животът му приключва на 52 години от рак на стомаха.

Бенджамин Франклин

Сещате ли се за прословутата фраза – „Ще спим достатъчно като умрем”. Е тази сентенция идва от Бенджамин Франклин, който е спял между 2-4 часа на ден. Предпочитал вечерния сън и бил твърдо против следобедните дрямки. И все пак след продължителни безсънни нощи често си е „наваксвал” часовете. Умира на 84 години.

Уинстън Чърчил

Великият политик изтощавал всички около себе си, карайки ги да работят до късно. Сутрин ставал в осем и прекарвал няколко часа в леглото, четейки вестник и диктувайки писма и задачи. След това работел до три часа сутринта, но Чърчил имал задължителен ритуал да си подремва за час-два следобед, по чаеното време в Англия. Той е силен пример за двуфазно спане. В една бележка написана от приближените на Рузвелт, пишело, че след посещението на Чърчил в САЩ, президентът бил толкова изтощен, че спял по 10 часа в продължение на три дни, докато се възстанови. С невероятната си енергия, въпреки военното време в което е живял, Чърчил достига до 91-годишна възраст. Умира девет дни след тежък сърдечен удар.

Алберт Айнщайн

Известна негова фраза гласи, че 1/3 от живота на човек преминава в сън. Великият физик спял средно по десет часа на ден. Когато обаче имал сериозен проблем за решаване си позволявал да поспи още повече. Той твърдял, че решенията на въпросите му идвали докато спял. Има твърдения, че Айнщайн е можел действително да вижда в 4D. Ако е било така, то мозъкът му определено е имал нужда от повече време за да обработва информацията. Той умира на 76 години от аневризъм на аортата и последвал вътрешен кръвоизлив.

„От сън спомен няма”, казва българинът, но много от гениалните открития на човечеството са се „явявали” точно на сън. Дали ще пожелаете да последвате примера на Айнщайн или да Винчи е личностно решение, но е факт, че човешкият мозък още не е разгадан и най-важното е да се чувстваме добре на сутринта, след като отворим очи.