Робен Кавайе е 24-годишен френски студент по екология, силно ентусиазиран от специалността, която изучава. Докато учил география на Европа осъзнал, че не е запознат с източната част на Стария континент. Така че решил да си осигури практическо занятие. Отделил си два-три месеца, хванал си самолет до Истанбул и от там се насочил към балканските страни. Искаше да види как се справяме с екологията и природата. Робен казва, че няма как да се опита да се грижи за екологията на страни, които не познава. „Трябва да знаеш характерите на хората и кои са им приоритетите за да разбереш защо замърсяват или не?”. А той смята да концентрира бъдещата си работа точно в областта на Балканите.
Първото нещо, с което Робен се отличава на фона на другите са джапанките му
Но не това, че са много странни – те са си обикновени джапанки с гумена подметка. Отличителното в тях е, че ги носеше през март и то в дните и вечерите, когато хората все още не смееха да свалят ботушите от краката си. „Скоро всички ще почнат да носят такива обувки, какво му е странното”, усмихнато казва той на незададения въпрос – „Ти луд ли си?”. Ако идваше от Скандинавия или Антарктида гледката би била разбираема, но Робен е от Бордо, където най-вероятно не му се е налагало да се калява за минусови температури. Всъщност обаче, Робен се е калявал да издържа на студ в продължение на години, а частта със Скандинавия е наполовина вярна. За да се научи да издължа на студ, той дълго време се е къпел със студена вода и не е използвал никакво отопление в дома си. Днес е с успешно горещи длани и стъпала, твърдейки, че студът е относително понятие.
След като завършва средното си образование Робен осъзнава, че е свързан прекалено много с живота в града и решава, че трябва да се върне към всеобщата майка-природа.
„Осъзнах, че откакто съм се родил, бях под закрилата на майка ми и под опиянението на обществото и затова трябваше да се върна към корените си в природата”. Напълва раницата си с топли дрехи и палатка и отлита за Стокхолм.
От Стокхолм започва да върви пеша към Норвегия, движейки се предимно в дивите гористи места.
От време на време се сеща да вземе автобус. Преминава над 1500 км пеша, докато достига отсечка с дива гора, която според картата е доста дълга. Навън температурите падат до -20 °C, а той е изморен и почти премръзнал от досегашния си поход. Изминава 50 км, когато осъзнава, че ако умре в тази гора, никой няма да намери тялото му. Решава, че животът е ценен и се връща обратно.
Едва 19-годишен Робен се завръща в родината вече мъж с цел и смисъл в живота. Записва екология, става вегетарианец и повече никога не прекъсва връзката си с майката Земя. Смята, че всеки трябва да открие тази връзка и да не я изпуска. За следващо приключение си е избрал Индия, където смята, че ще научи доста за екологията. А когато завърши образованието си, се надяваме да успее да спре глобалното затопляне и да спаси природата на Балканите, вдъхновявайки хората с невероятните си „изследвания”.
