Ром, пури, салса и страст – това са думите, с които повечето хора определят Куба. Попитах кубинския танцьор Раул Торес има ли още нещо да добави по известната сентенция, а той отговори, че „това е хубавата страна на Куба”…
Раул пристига в България през 2001 година по покана на българин, който търсел професионални танцьори за своето кабаре. Преди съдбовната 2001-а, Раул е обиколил половината свят с танците. Десет години е работил в световноизвестното кабаре „Тропикана”. За да стигне до там, респективно и България, той е преминал през много „сита” и обучения. От типичния кубинец, който още с прохождането си танцува за удоволствие, през непрофесионален танцьор в различни стилове до професионален такъв, Раул преминава през много стъпала, докато стигне до собственик на школа и учител по латино танци в София. Макар, че е доста активен и участва в различни международни фестивали и местни програми, като едно от най-известните му е спечелването на второ място във „ВИП денс” – днес, школата „Торес денс скул” е основното занимание на кубинеца. Това всъщност е и неговата мечта – да преподава на хората, това което е научил и може да прави най-добре. Въпреки, че страстта и удоволствието, с които танцува на дансинга, макар и заразни, не могат да бъдат преподадени.
„Танците са част от живота на един кубинец, ние започваме да танцуваме откакто проходим и не спираме и на преклонна възраст”, казва Раул.
Ако отидете в Куба ще се убедите в това, че няма възраст в която да не се танцува. Казват, че южните народи били с гореща кръв. Всяка дама, танцувала поне веднъж с Раул, като представител на „южните народи”, би подкрепила твърдението. Не е нужен термометър за да се види как градусите се покачват, когато кубинеца е на дансинга. Не е нужно и да си специалист-психолог за да видиш удоволствието по лицето на хората. Това е и идеята на салсата, като „социален танц” – да се освободиш от грижите и просто да танцуваш. Раул подкрепя това твърдение с две ръце – „Познавам хора, които благодарение на салсата станаха по-социални, по-контактни, преодоляха задръжките си – в салса средите можеш да намериш много приятели, дори да откриеш своята половинка”. Твърдим, че скандинавците са студени в сравнение с нас българите. Как обаче стоят нещата от гледна точка на още по-горещите кубинци. Раул казва, че в много отношения си приличаме, но българите са по-сдържани и по-трудно показват истинските си емоции – особено мъжете. Кубинците от своя страна са по-открити и директни, ако мъж си хареса жена просто ще отиде и ще й каже – „много си красива”. Раул казва, че в България му се е случвало хората да му се обидят само защото казва това, което мисли. „Но това е една дълга тема за разговор”, допълва той.
Ром или ракия?
Коя от двете национални гордости предпочита българския кубинец? Отговорът, който очаквах беше – „и двете” или „няма нищо по-хубаво от 50 г сливова”. Но Раул успя отново да изненада с това, че макар и кубинец, той не харесва да си пийва концентрати. Всъщност той въобще рядко пие алкохол и ако случайно реши да „удари едно”, то ще е чаша вино.
Страстният кубинец има още една изненада. Раул е на 44 години, които определено не му личат. Попитах го, каква е неговата тайна, дали случайно това не е следствие от многото слънце и климата в Куба, а той с усмивка казва „Тайната се крие в танците и изключителната воля да поддържам здравословен начин на живот - физически упражнения абсолютно всеки ден, здравословно хранене и позитивен начин на мислене”.
 |
| снимка: kehayov.com |
Раул казва, че за него танците са животът му – неговото минало и бъдеще, а салсата е неразделна част от ежедневието – радостта от живота. Неписан закон е, че щастливите хора живеят истински.
