Share

Сеунгуан от Южна Корея намира своята „истина” в Източна Европа

Сеунгуан Йоо е 25-годишен младеж, който се откроява на фона на другите. С дръпнати очи, очила с черни рамки и очевиден стил, той не прилича на типичния пътешественик или турист. В раницата му винаги има лаптоп, бележник и фотоапарат.

„Корейците сме луди на тема техника”

засмяно ми разказа той, когато видя изумлението изписано на лицето ми, след като видях подвижния му офис. Всичко бе стриктно подредено, запазено и надписано. С охота показа дневника си, тъй като не можех да разчета какво е писал в него. Разпознах датите и забелязах, че за всеки ден имаше поне половин страница „бележки”.
Сеунгуан е привлечен от Източна Европа по необясними причини. Първоначално пристига в посткомунистическите страни от чиста доза любопитство. В Сеул, паралелно с икономическото си обучение е изучавал и „Северна Кореистика”, което респективно е включвало голямо количество уроци по комунизъм и социализъм. Един ден решава, че трябва да посети Европа. Първоначално заминава за Англия, където прекарва една година като доброволец. Когато времето му в Европа е на път да изтече, той попада на програма за обмен на студенти в Румъния. Кандидатства, приемат го и така заминава за една година в Клуж. Докато е бил в Англия си е попътувал доста из Западна Европа, но „истината” за него идва, когато се озовава в източната част на стария континент – зад „завесата”. Учейки, пътува доста и осъзнава, че иска да остане поне още малко. Така си намира стаж в румънския офис в Букурещ на корейската компания  Daewoo. И ето, че си осигурява още седем месеца в Източна Европа.   
 
Сеунгуан има и друго име – Уилс – така го наричат всички, които не са с азиатски произход. Той лично ме помоли да го наричам така, след като неуспешно се опитах няколко пъти да произнеса правилно името му. Дори визитката му от румънския офис на Daewoo е с това име – Уилс (Сеунг-Уан) Йоо. Едно от първите места, които е посетил в Букурещ е бил замъкът на Чаушеско, а един от първите въпроси, които ми зададе, бе за времето преди 89-та година и за Тодор Живков. Беше много впечатлен от сградите в центъра на Русе, макар че по времето на гостуването му, всичко бе разкопано.

Според проучванията почти 50 % от корейците не са религиозни

Будизмът и християнството делят почти по равно останалите проценти. По последни данни, християнството в Южна Корея се увеличава прогресивно. Сеунгуан е протестант и дори, когато живее извън Корея посещава църква (по възможност корейска). Той е роден християнин, но баща му е приел вярата заради жена си. За мен дръпнатите очи винаги са били символ за будизъм и вековни традиции. Интересното обаче е, че съм поне наполовина права. Дори и християни, корейците силно държат на традициите си. Винаги изпълняват ритуалите си. Примерно, за годишнината от смъртта на близък се прави традиционна церемония и вечеря с поклон. Все още се празнува и нова година по лунния календар, като за случая се приготвя специална супа. А имената на децата често се дават от специални хора, които „изчисляват” кое име е най-подходящо за новороденото бебе. Така е получил името си и Сеунгуан. Брат му се казва Сеунгджун.
Докато похапваше китайско, Сеунгуан развенча още един мит, който се беше вкоренил в главата ми – азиатците бързо се напиват – бил им липсвал ензим, с който да разграждат алкохола. След като на практика ми доказа, че греша, а аз споделих „знанието” си с него, той го намери за много забавно и каза, че за първи път чува такова твърдение. Държеше да подчертае, че той не е изключение от правилото. За съседските страни не коментира, но традиционното соджу и бира са нещо, което се намира в почти всеки корейски дом и заведение. След като глобализацията е застигнала всеки и силно се усеща особено при южнокорейците ми стана интересно дали Сеунгуан използва вилица. Отговорът му ме изуми за пореден път – „Тя не е наша”, усмихнато каза той. Естествено в Европа му се е наложило многократно да я използва, но не толкова често, колкото аз си мислех. В крайна сметка в Русе посетихме китайски ресторант, а от традиционната българска кухня той яде с лъжица. И все пак, от глобализацията не може да се избяга, макар че корейците успешно запазват и най-малкото късче традиция. Емблематичните „пръчици” са преустроени в метален вариант, който комплектоват със специфична метална лъжичка с дълга дръжка.  

За корейците времето тече по различен начин

Според техните „изчисления” Сеунгуан е на 27 години, а не на 25. Още от мига, в който се роди едно бебе, то това се счита за година 1 и оттам започва броенето. Като цяло, той казва, че спи по не повече от седем часа на ден, като това се отнася за почти всички, които познава. Тъй като образованието за корейците е едно от най-важните неща, а учителят стои по-нависоко и от родителите, то и времето отделено за образованието е различно от нашето. Системата си е почти еднаква навсякъде, разликата е в „използването” й. В Корея се счита за напълно нормално студент да прекъсне образованието си за да отиде на стаж, да попътува и всякакви производни, които да му помогнат да увеличи желанието си да завърши точно тази специалност и с възможно най-добър успех. За разлика от тук, в Корея не си „некадърник”, ако прецениш, че ти трябва повечко време. Университетът, от който Сеунгуан ще се дипломира това лято е будистки и се основава на будистките традиции. Миналата седмица той отлетя за Корея за да може да се дипломира. След като свърши с тази „задача”,

Сеунгуан ще кандидатства за магистърска програма в Холандия и… Русе

Ще замине за където му предложат по-добри условия. А по-добри условия за него е стипендия, която да покрива училищните такси. 


Малко преди да си замине, Сеунгуан вече планираше завръщането си в Европа 

Leave a Response