Събота сутрин е и имам среща с известния български тромпетист Венцислав Благоев. Говорим за музиката и джаза, а той изглежда свеж и не спира да се усмихва, въпреки че предната вечер е имал два концерта, единият от които е продължи до сутринта. Докато си разговаряме, той си играе с едно листче и ме гледа директно в очите. След десетина минути от ръцете му изскочи жеравче. „Ако направиш хиляда, ще ти се сбъдне едно желание”, казва той. До момента Венци е направил 600 оригами. Попитах го какво ще си пожелае, а той ми отговори, че има още много време, докато ги направи 1000. „Представяш ли си още колко интервюта са това?”, шеговито добавя той.

Известният тромпетист е носител на наградата „Кристална лира” в категория джаз за 2010 година. Венци Благоев е роден в Благоевград. Започва да свири на 9-годишна възраст. Завършва гимназия там, а след това Музикалната академия в София. По-късно изкарва едногодишна специализация в Консерваторията в Линц, Австрия. Въпреки че има възможност да се развива в чужбина, той решава да се завърне в България. Съчетава програмата си с концерти навън, но по-голямата част от свободното и служебното си време прекарва в България, стараейки се да популяризира джаза. Един от последните му проекти е „Детските джаз матинета” в София. Целта е да се възпита любов към тази музика сред децата и младежите. Засега, музикалните формати се провеждат само в София, но скоро и Русе ще стане домакин. Първият град след столицата, в който Венци ще се опита да разпространи идеята, е дунавският град - негова слабост. Най-вероятно ще са два пъти месечно – през седмица. Попитах Венци дали той лично ще присъства и ще пътува толкова често само заради няколко часа джаз с деца – „Да, естествено. Трябва.”, отговори той.

Казват, че между шест и осем часа сън са достатъчни на човешкия организъм, или както Айнщайн е казал – „1/3 от живота ни преминава в сън”. За нормално се приема да спим осем или в най-лошия случай седем часа. Ако спим по-малко, това би навредило на психическото и физическото ни здравe, или поне така казват. Но каквото и да твърдят учените, някои хора просто са устроени да спят повече или по-малко.

Има хора, които предпочитат да си притварят очичките за малко следобед. Този вид спане се казва двуфазно – дълъг нощен сън с една следобедна дрямка. Повечето от възрастните обаче спят монофазно или тоест само един път през денонощието. Но има и друго спане, наричащо се полифазно – при него на всеки четири часа се спи по 20 минути, което сумарно прави около два часа за денонощие. Този вид спане е често срещано при много видове животни.

Аз лично се чувствам най-добре, ако спя по 7 часа. Не си подремвам през деня и си вземам нужната дажба сън наведнъж. Забелязала съм обаче, че ако системно спя шест часа и половина, на следващия ден се чувствам като „чук” – будна съм, но мозъкът ми отказва да извършва важни функции, като мислене и запомняне. А ако в неделния ден, след тежка съботна вечер, си позволя повече от девет часа дрямка… ами просто цял ден не мога да се разсъня.

Но какво казват лекарите за съня?

Матю Кайсветер е само на 25 години, но вече е направил едно от най-големите постижения в живота си – решил е с какво ще се занимава. Родом е от Кейптаун, ЮАР, но през последните две години пътува в Европа. Прекарва по няколко месеца в Англия, Шотландия, Австрия и Германия и работи като диригент на хорове и филхармонии. През месец април Матю посети за няколко дни и Русе, където направи запис с Русенската филхармония. Градът много му хареса и сподели, че му е било изключително приятно да работи с нашите музиканти. Според него те са добри професионалисти. Надява се да има възможност да посети дунавския град отново през лятото, а ако не – то той се зарече да се върне със сигурност следващата пролет с майсторския клас по диригентство на професор Шлефли от Цюрих, който би трябвало да се проведе в края на март 2012-а.

Плановете му за следващите няколко месеца са да ги прекара в Европа и по-специално в Англия и Германия, където ще продължава да се изявява като диригент. А през септември ще започне магистратура по диригентство в Кралската академия в Лондон. Възможността да учи там със стипендия му се предоставя, след като спечели трето място на международен конкурс по диригентство в Австрия.