Уши, който не яде суши

Уши, който не обича суши, е пътешественик, родом от Япония. За последно вижда майчината земя преди четири години. Казва, че никога не му е липсвал родния остров. Тръгнал е на околосветско пътешествие, защото обича да пътува. „Каква по-добра причина от тази?”, отговаря той, когато някой го попита „защо?”.


Изчислил е, че времето необходимо му, за да успее да разгледа цялото земно кълбо е около 100 години

„Така, че моето пътешествие бе обречено още, когато тръгвах”, с усмивка казва той, като допълва, че все пак е решил да се пробва докъде ще стигне. Сега е на 40 години и е решил да пътува докато може. Без мобилен телефон и само с една раница и допълнителна ръчна чанта Уши тръгва из широкия свят.

В търсене на истинските хора на стоп през Европа



Антони е на 26-години и единствената му собственост в момента е раницата, която носи на гърба си. Един чифт обувки, няколко дрешки, палатка, спален чувал, тоалетни принадлежности, фотоапарат, харддиск, малко барабанче, тефтерче и книга са всичките ценности на младия французин. Всъщност има и един стар лаптоп, който е оставил в къщата на родителите си. Преди да тръгне из Европа, младия стопаджия продава всичко което притежава, а това, което не успява – подарява. Освободен от вещите, той се чувства напълно независим да обикаля. И въпреки това си поставя ограничението от една година. В рамките на 12 месеца той решава да пътува из Европа, след което ще се завърне във Франция. А какво ще прави след това – и той още не е решил – все пак има още два месеца до края на обиколката му.

Пътеводител на един белгийски стопаджия




Филип Анин е 35-годишен пътешественик, който определя себе си като гражданин на света. При последното си приключение на път от Белгия за Индия той остана четири дни в Русе. Впрочем шест дни. Защото скоро, след като продължи пътешествието си към страната на йогите, се върна и каза: "Тук прекалено много ми хареса, искам още да поразгледам и видя."
Младият белгиец пътува на автостоп с идеята да провери благоразположението на европейските и азиатските шофьори. Той е обиколил над 35 държави в цял свят, сменял е влакове, автобуси, триколки, пътувал е през Азия до Япония на колело, обиколил е Япония пеша, но никога досега не е зависил от благоволението на някой шофьор. И точно това днес отчита като огромен пропуск.
Пътна карта, тежка раница и добро настроение са постоянните спътници на Филип. Научил се е, че най-лесния начин да спре кола е като напише на табелка името на населеното място, закъдето е тръгнал, при това на местния език. Така се е запознал с много интересни хора, които понякога отбивали от собствения си маршрут, за да го закарат до там. От българските шофьори Филип е очарован. Повечето били невероятно отзивчиви и също променяли курса си, за да го оставят максимално близо до целта му. Освен това, като се разделяли с него, често му давали пълни чанти с плодове или храна. А в Румъния го били предупредили да внимава в България. Преди това обаче, в Унгария, го предупредили да внимава в Румъния. И така назад чак до Белгия във всяка страна го предупреждавали да внимава в следващата. Предполагам, че в България са го посъветвали да внимава в Турция, а там пък - да се пази в Иран.