В края на миналата година един от 3-милионните потомци на Конфуций гостува в България и респективно посети всички градове свързани с Китай. Оказа се, че те всъщност бяха само 4 – Русе, Велико Търново, Пловдив и София. Живият наследник, 75-то поколение от фамилията на великия китайски философ се казва Кон Сянлин и е изследовател и автор на няколко труда върху конфуцианството. Член е на Китайската асоциация „Конфуциий”, почетен директор на Китайската асоциация по опазване на Конфуцианските храмове и консултант на Конфуцианската асоциация на Република Корея.

С такова CV, спокойно можем да го определим като един от представителните наследници. Останалите над 2 999 999 потомци на Конфуций са разпръснати в над 30 държави от целия свят. Кон Сянлин каза, че не всички поддържат връзка, но като цяло „се знаят”. Всъщност, ако наредим един върху друг 120-томовата семейна генология на конфуцианската фамилия ще се получи кула с над два метра височина.

Господин Сянлин определено се забелязва отдалеч – и то не само заради специфичната форма на очите си. Дори и облечен в костюм аз не спрях да го виждам в дълга, традиционна за ханската династия тога.

Кон Сянлин беше  постоянно усмихнат и като че ли да запази традицията на прабаща си определено си пестеше думите. Говореше малко и запленително.

Каза ми, че вижда бъдеще за света, което учудващо ме успокои. А за българите в частност, каза, че са му направили впечатление, че са „хора с високо съзнание”.

Естествено, традиционно по азиатски той не спря да снима с малкото си фотоапартче, а когато си поговорихме, той ми каза, че аз съм снимала много…