На фона на русенските виенски сгради слаба и жилава фигура, държаща издялана дървена тояга, крачи бавно по павираната настилка. Хората, вървящи по централната улица, се обръщат, за да загледат странника.

Трети континет и две и половина години по-късно пешеходецът най-накрая стига Европа. След около още три хиляди километра и една зима, авантюристът се надява да достигне до родната си държава Франция.

Началото е през февруари 2009 в Кейп таун, Южна Африка. Целта е ясна – „да оцелея в Африка”, казва Гийом. „Исках да се впусна в пътешествие, на което мога да загубя живота си”, допълва французинът.



В африканската част от голямото ходене се присъединява и Енора – приятелка, която не го оставя до края на континета, въпреки че първоначалната „уговорка” е била само за два месеца съвместно пешеходство.

Гийом е бил парашутист във френския чуждестрарен легион, прекосил е пустинята Гоби пеша, пропътувал е Азия на колело и стоп, изнасял е труповете след цунамито в Индонезия през 2004 година. А в автобиографията му се нареждат професии от скитник (и това според него е работа), овчар, търговски консултат, уеб дизайнер, биолог, психолог и дори монах. Очите на 33-годишния авантюрист са видели много мъка, но и много щастливи мигове. Само той знае какво се е случва в главата и сърцето му, но това, което се вижда на повърхността, е един изключително спокоен и усмихнат човек. „Не си ли уморен от толкова ходене?” е логичният въпрос, който всеки му задава. „Бях сигурен, че ще попиташ – не съм”, усмихнато отговаря той.  

На ден изминава средно по 50 километра. Може и повече, може и по-малко – зависи от сезона и мястото. Всъшност раницата му е много лека – не повече от пет килограма. Гийом няма палатка, спален чувал, яке. Няма телефон, джипиес, или каквото и да е друго устройство. Дори шалтето си е срязал наполовина, за да му е по-леко. Половината си тяло полага на половинчатата рогозка, а на останалата половина подлага хартия, картон или найлон.

България е първата европейска страна, в която Гийом стъпва. Преминава през европейска Турция и Южна България транзитно – доколкото може да се премине транцитно пеша. През тази част от пътуването си спи предимно в ниви и почти не е говорил.

Бързо възстанови говорителните си способности и започна да разказва за хилядите си приключения, големите си очаквания и надежди за света и хората. Гийом не пие и се опитва да не яде месо. Вярва, че хората трябва да се обърнат към вътрешното си аз и тогава ще разберат колко са силни. Смята, че мълчанието не е мъчително. Разказва за идеите си и се надява хората, до които се допира, да ги разпространят. Няма планове да напише книга или да продаде правата над историите си за създаването на филм (или поне няколко сезонен сериал). Гийом е едва в христовата възраст, а вече има история зад гърба си, достатъчна за поне два живота. Но той не желае да е интересен и известен с приключенията си, иска само да успее да въведе нов метод в обучението на хората и да им помогне да се развиват и да стават по-добри всеки ден. Самите му идеи постоянно се развиват и разцъфват по пътя.

На всеки 1000 – 2000 километра Гийом спира за по-дълго време, за да може да се възстанови. В момента такава процедура той провежда в Букурещ. Първоначалният план на французина бе да „презимува” в Австрия или Германия, където и да поработи, за да успее да спести някое друго евро. Всъщност началният капитал на Гийом бе от 9000 долара и това са всичките му спестявания (и цялото му имущество, ако не броим това на гърба му). За Африка дневният лимит бил от два долара. По пътя толкова отслабнал, че сега пие по минимум 100 милилитра зехтин всеки ден, за да поддържа някакво минимално ниво на мазнини в тялото си.

След посещението си в Русе, Гийом пожела да зимува тук, вместо в някоя по-западна страна. Сподели, че го е привлякла вкусната и евтина храна и топлите и приветливи хора.