Младият белгиец пътува на автостоп с идеята да провери благоразположението на европейските и азиатските шофьори. Той е обиколил над 35 държави в цял свят, сменял е влакове, автобуси, триколки, пътувал е през Азия до Япония на колело, обиколил е Япония пеша, но никога досега не е зависил от благоволението на някой шофьор. И точно това днес отчита като огромен пропуск.

Пътна карта, тежка раница и добро настроение са постоянните спътници на Филип. Научил се е, че най-лесния начин да спре кола е като напише на табелка името на населеното място, закъдето е тръгнал, при това на местния език. Така се е запознал с много интересни хора, които понякога отбивали от собствения си маршрут, за да го закарат до там. От българските шофьори Филип е очарован. Повечето били невероятно отзивчиви и също променяли курса си, за да го оставят максимално близо до целта му. Освен това, като се разделяли с него, често му давали пълни чанти с плодове или храна. А в Румъния го били предупредили да внимава в България. Преди това обаче, в Унгария, го предупредили да внимава в Румъния. И така назад чак до Белгия във всяка страна го предупреждавали да внимава в следващата. Предполагам, че в България са го посъветвали да внимава в Турция, а там пък - да се пази в Иран.

На въпроса как е решил да се впусне в това пътуване, Филип отговаря "Лесно и с желание". И толкова. Независимо от провокациите на които го подложих, не открих човек, история или книга, които да са в дъното на тази страст да бродиш по света.

Човекът просто обича да пътува. И не го прави за слава, за да напише книга или за да се докаже на някого. А когато не е на път, работи за "Грийн Пийс", за да припечели малко пари за следващото пътешествие.

Но разковничето в неговата история най-вероятно се крие назад в годините, в деня на раждането му, който по стечение на обстоятелствата е в африканската държава Бурунди. Малко след това родителите му с малкия Филип на ръце преминават през доста страни на Черния континент. Като изключим тази малка подробност, той е типичен примерен белгийски гражданин. Завършил е право, след това е специализирал журналистика. Говори перфектно английски и френски и поназнайва малко японски. Но един ден просто решава, че светът е неговият дом, а поляните са неговият офис, и просто тръгва. И така вече 10 години по професия е пътешественик и гордо носи титлата гражданин на света.

Сегашният маршрут на Филип има две точки - началната Белгия и крайната Индия. Къде ще ходи в помеждутъка, Филип не знае, защото го решава на мига. Казва само, че ще се старае да посещава спокойни и интересни места, по възможност обитавани от добри и забавни хора. Това надявам се бе и причината да реши да се задържи в Русе. А когато окончаелно си тръгна се зарече: "Несъмнено ще се върна пак!" Естествено, както пътят, така и времето са неизвестни, но приблизителната продължителност на пътуването му би трябвало да е от половин до една година.

Филип и преди е бил в Индия и даже доста се е застоял там. Над половин година е обикалял из градчета и селца, хотелчета и манастири.

Младият белгиец е голям почитател на йогата и желанието му да продължи обучението си в това изкуство на тялото и душата го кара да се завръща постоянно в Индия. Но независимо къде се намира, Филип всеки ден прави своите упражнения по йога. Освен невероятната гъвкавост на тялото и ума, той доста добре се справя и с пространствената ориентация и баланса.

А откакто е започнал да пътува, негови неизменни другари са пет бели топчици, с които той жонглира. Използва ги за отмора и забавление. Твърди, че когато жонглира с две-три топки, се отпуска и релаксира, а когато иска да се концентрира, използва четири-пет. А в преъпканата му раница винаги има място за малките му приятели.