Филип Анин е 35-годишен пътешественик, който определя себе си като гражданин на света. При последното си приключение на път от Белгия за Индия той остана четири дни в Русе. Впрочем шест дни. Защото скоро, след като продължи пътешествието си към страната на йогите, се върна и каза: "Тук прекалено много ми хареса, искам още да поразгледам и видя."
Младият белгиец пътува на автостоп с идеята да провери благоразположението на европейските и азиатските шофьори. Той е обиколил над 35 държави в цял свят, сменял е влакове, автобуси, триколки, пътувал е през Азия до Япония на колело, обиколил е Япония пеша, но никога досега не е зависил от благоволението на някой шофьор. И точно това днес отчита като огромен пропуск.
Пътна карта, тежка раница и добро настроение са постоянните спътници на Филип. Научил се е, че най-лесния начин да спре кола е като напише на табелка името на населеното място, закъдето е тръгнал, при това на местния език. Така се е запознал с много интересни хора, които понякога отбивали от собствения си маршрут, за да го закарат до там. От българските шофьори Филип е очарован. Повечето били невероятно отзивчиви и също променяли курса си, за да го оставят максимално близо до целта му. Освен това, като се разделяли с него, често му давали пълни чанти с плодове или храна. А в Румъния го били предупредили да внимава в България. Преди това обаче, в Унгария, го предупредили да внимава в Румъния. И така назад чак до Белгия във всяка страна го предупреждавали да внимава в следващата. Предполагам, че в България са го посъветвали да внимава в Турция, а там пък - да се пази в Иран.
