Сеунгуан Йоо е 25-годишен младеж, който се откроява на фона на другите. С дръпнати очи, очила с черни рамки и очевиден стил, той не прилича на типичния пътешественик или турист. В раницата му винаги има лаптоп, бележник и фотоапарат.

засмяно ми разказа той, когато видя изумлението изписано на лицето ми, след като видях подвижния му офис. Всичко бе стриктно подредено, запазено и надписано. С охота показа дневника си, тъй като не можех да разчета какво е писал в него. Разпознах датите и забелязах, че за всеки ден имаше поне половин страница „бележки”.

Сеунгуан е привлечен от Източна Европа по необясними причини. Първоначално пристига в посткомунистическите страни от чиста доза любопитство. В Сеул, паралелно с икономическото си обучение е изучавал и „Северна Кореистика”, което респективно е включвало голямо количество уроци по комунизъм и социализъм. Един ден решава, че трябва да посети Европа. Първоначално заминава за Англия, където прекарва една година като доброволец. Когато времето му в Европа е на път да изтече, той попада на програма за обмен на студенти в Румъния. Кандидатства, приемат го и така заминава за една година в Клуж. Докато е бил в Англия си е попътувал доста из Западна Европа, но „истината” за него идва, когато се озовава в източната част на стария континент – зад „завесата”. Учейки, пътува доста и осъзнава, че иска да остане поне още малко. Така си намира стаж в румънския офис в Букурещ на корейската компания  Daewoo. И ето, че си осигурява още седем месеца в Източна Европа.   

През ХХ век не беше намерен лек за рака, но друго, също така важно медицинско откритие се разпространи. Уникално със своята простота, но ефективност – Су-Джок терапията бе представена на света.

Когато става въпрос за източна медицина, хората стават леко скептични, но едновременно любопитни. Помагат ли тези игли? А дали няма да навредят? Тези билки могат ли да са по-ефикасни от антибиотика?... Въпросите са безкрайно много, но отговорите на български са все още много малко. Тук, източната медицина все още не е намерила точното си място – дали да се приеме за част от медицината, за алтернативно решение или е толкова ефективно, колко и врачките. В САЩ обаче има висши училища, в които официално се изучава акупунктура. Там тя е призната, като предмет. В Корея иглите на инжекциите са почти на едно ниво с акупунктурните такива. А в Русия от 1997 година, Су-Джок се преподава в много от средните училища и детски градини.